DAISY STORIES BULGARIAN

DAISY, OPAL
AND ARRANGER STORIES
  
Short stories in English translated into many languages in a convenient parallel text format to help you learn them more quickly and easily.

TRANSLATED INTO:
 

AFRIKAANS
The Search for Lorna 
Daisy Macbeth
The Surprise
The Nightwatch
A Nice Little Trip

The Bookworm

A Matter of Justice

ALBANIAN
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
A Nice Little Trip
The Nightwatch
The Oak
The Bookworm

ARABIC
The Search for Lorna 
The Surprise
1
The Surprise 2
Daisy Macbeth

The Nightwatch
A Nice Little Trip

BENGALI
The Surprise

BOSNIAN
The Search for Lorna
The Surprise

BRAZILIAN
The Search for Lorna
The Surprise
The Bookworm
The Wedding

BULGARIAN
The Search for Lorna

The Surprise
Daisy Macbeth
A Nice Little Trip
The Nightwatch

CHINESE
The Search for Lorna
The Surprise
The Bookworm
ARRANGER STORIES
The Auction

CREOLE
The Search for Lorna 
The Surprise

Daisy Macbeth

CROATIAN
The Search for Lorna
The Surprise

CZECH
The Search for Lorna 
The Surprise

Daisy Macbeth
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm
The Oak
Imogen
The Green Lodge
A Matter of Justice

DANISH
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

The Oak

DUTCH
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch

The Bookworm

ESPERANTO
The Search for Lorna
Daisy Macbeth
The Surprise
The Nightwatch

FINNISH
The Search for Lorna 
The Surprise

The Nightwatch

FRENCH
The Search for Lorna
The Surprise
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm
The Oak
Imogen

GERMAN
The Search for Lorna
Daisy Macbeth
The Surprise
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

ARRANGER STORIES
The Auction

GREEK
The Search for Lorna
Daisy Macbeth
The Surprise
The Nightwatch mp3
A Nice Little Trip mp3
The Bookworm mp3
ARRANGER STORIES
The Auction

HEBREW
The Search for Lorna
The Surprise

Daisy Macbeth

The Nightwatch

A Nice Little Trip

HINDI
The Search For Lorna
The Surprise

HUNGARIAN
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth

The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

INDONESIAN
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
A Nice Little Trip

ITALIAN
The Search For Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm
The Oak
Imogen
The Mystery of
Green Lodge

A Matter of Justice

JAPANESE
The Search For Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth

KOREAN
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

The Oak
Imogen

LUGANDA
The language spoken
in Uganda
The Search for Lorna
The Surprise

MONGOLIAN
The Search for Lorna
 
The Oak  

NORWEGIAN
The Search for Lorna


POLISH
The search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch

The Oak 1
The Oak 2
The Bookworm
A Nice Little Trip
The Mystery of
Green Lodge

The Wedding
A Matter of Justice
ARRANGER STORIES
The River Mist
The Auction

PORTUGUESE
The Search for Lorna
The Surprise

ROMANIAN
The Search for Lorna
The Surprise

RUSSIAN
The Search for Lorna 1

The Search for Lorna 2
The Surprise
The Nightwatch 1

The Nightwatch 2
Daisy Macbeth
The Oak

SERBIAN
The Nightwatch
The Oak

SPANISH
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth

The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

The Oak
Imogen
The Mystery of
Green Lodge

The Wedding 1
The Wedding 2
A Matter of Justice 1
A Matter of Justice 2
The Serial Killer
ARRANGER STORIES
The Auction
The River Mist
OPAL STORIES
Upside Down

SWEDISH
The Search for Lorna 1

The Search for Lorna 2
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch

The Bookworm

THAI
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm

Daisy Macbeth

TURKISH
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
The Nightwatch
A Nice Little Trip
The Bookworm
The Mumbling Man

UKRAINIAN
The Search for Lorna
Daisy Macbeth

URDU
The Search for Lorna

VENETO 

The Search for Lorna

YORUBA
The Search for Lorna
The Surprise
The Nightwatch

ZULU
The Search for Lorna

 

CLICK OR TOUCH FOR THE  
A NICE LITTLE TRIP

Чудесно малко пътешествие

THE DAISY STORIES by Crystal Jones ©
1995-2014
.Translation volunteered by:
Inbox Translation Ltd
WITH A VERY BIG THANK YOU FROM THE LONWEB TEAM!
 WE ARE LOOKING FOR A VOLUNTEER WHO CAN PROVIDE A
TRANSLITERATION AND/OR AN AUDIO MP3 VERSION OF THIS TEXT

Чудесно малко пътешествие

A nice little trip

 „Дейзи, аз съм – Тед,“ детектив-инспектор Сингълтън се обаждаше на любимия си частен детектив.

"Daisy, it’s me - Ted," Detective-Inspector Singleton was telephoning his favourite private detective.

 Те се бяха запознали по време на разследване и оттогава се срещаха, когато работата го позволеше.

They had met on a case and ever since they had been going out together, when work permitted.

 „Свободна ли си за идните няколко дни?“

"How are you fixed for the next few days?"

 Дейзи пиеше гореща чаша Овалтин, тъй като в офиса беше малко студено.

Daisy had been drinking a boiling hot mug of Ovaltine as it was still a bit chilly in the office.

 Първите цветя още не смееха да поникнат, но на небето грееше ярко слънце.

The first flowers were hesitating at coming out but there was a bright sun in the sky.

 „Ами, г-н Флуудбридж идва довечера, за да започне варосването на офиса, така че съм свободна, когато пожелаеш. Какъв е планът, Тед?“

"Well, Mr. Floodbridge is coming in tonight to start whitewashing the office, so I’m free whenever you like. What’s on, Ted?"

 „Довечера ще те водя във Франция – в Болоня, за да разгледаме забележителностите. Удобно ли е да се върнем идния вторник?“

"I’m taking you to France this very evening - to Boulogne, to see the sights. All right to come back next Tuesday?"

 „Съгласна съм.“ Мислено Дейзи вече преглеждаше гардероба си.

"That’s fine by me." Daisy was already going through her wardrobe mentally.

 „Вярвам, че в Болоня е по-топло от тук, Източна Англия.“

"I believe it’s a bit warmer in Boulogne than here in East Anglia."

 „Да, смятам, че е така“, отвърна Тед. „Да те взема от вас в седем и половина? Ще хванем нощния ферибот – Довъркрафт – и може да хапнем нещо вкусно на кораба.“

"Yes, I believe it is" replied Ted "What if I pick you up at half past seven? We’re catching the night ferry - the Dovercraft - and we can have a nice meal on the boat."

 Тед направи пауза за момент, както обикновено правеше, когато се чувстваше виновен.

Ted paused a moment as he always did when he felt guilty.

 „О, между другото, вече нямам мустак.

"Oh, by the way, I haven’t got my moustache any more.

 „Тази сутрин бързах толкова, че отрязах твърде много от едната страна и реших, че е по-добре да започна отново от нулата.“

"This morning I was in such a hurry that I cut too much off on one side and decided I’d better start again from scratch."

 „О, не, Тед! Не мога да си те представя без него! Както и да е, сега трябва вървя, защото тук имам малко за разтребване.“

"Oh no, Ted! I can’t imagine you without it! Anyway, I must go now, because I’ve got some throwing-away to do here."

 Дейзи огледа плакатите, които бе окачила на стените – от Египет и Израел – и въздъхна.

Daisy looked at the posters she had put up on the walls - of Egypt and Israel - and sighed.

 „Ще трябва да свикна да живея без тях. Толкова са окъсани и мръсни.“

"I’ll have to make do without them now. They’re so torn and dirty.

 „Но може би ще мога да взема други от пътническата агенция. Във всеки случай, ще се завърна в хубав чист офис.“

"But maybe I can get some more from the travel agency. Anyway I’ll have a nice clean office to come back to."

 Тя проведе няколко телефонни разговора с клиенти и един с г-н Флуудбридж, бояджията, за да се увери, че той има ключове за офиса.

She made a few phone calls to clients and one to Mr. Floodbridge, the whitewasher, to make sure he had the office keys.

 След това се отправи към къщи, за да си стегне багажа с парфюм Опиум, някои дрехи за средата на сезона и един топъл шлифер с вълнена подплата.

Then she made her way home to pack her bottle of Opium perfume, some mid-season clothes and a warm wool-lined raincoat.

 Дейзи беше посещавала Континента няколко пъти преди, но никога с Тед.

Daisy had been over to the Continent several times, but never with Ted.

 Тъй като се чувстваше доста изгладняла, тя си приготви сандвич със сочен домат и осолено телешко.

As she felt very peckish, she fixed herself a bumper tomato and corned beef sandwich.

 Детектив-инспектор Морис Сингълтън пристигна точно навреме за уговорката им в 7:30 ч.

Detective-Inspector Morris Singleton arrived perfectly on time for their appointment at 7.30.

 Дейзи се вгледа в Тед: „Знаеш ли, изглеждаш доста хубав без мустак, но мисля, че те харесвам повече с него.“

Daisy stared at Ted: "You know, you look quite nice without your moustache, but I think I prefer you with it."

 „Добре,“ обеща Тед, „Повече няма да го бръсна.“

"All right," promised Ted, "I won’t shave it off again."

 Докато се придвижваха към Довър с кола, започна да вали пороен дъжд.

As they made their way to Dover by car it started to rain quite heavily.

 „Надявам се, че няма да стане и ветровито,“ отбеляза Тед.

"Hope it’s not going to be windy as well," remarked Ted.

 Вече на борда, те разгледаха Довъркрафт.

Once on board they had a look round theDovercraft.

 Безмитния магазин беше тъпкан с туристи, купуващи подаръци в последната минута.

The duty-free shop was full of tourists buying last-minute presents.

 В една цветна стая, малките деца бяха разсънени забавлявани от фокусник, облечен като клоун, докато признателните им родители пийваха „едно бързо“ в близкия салон.

In a colourful room, small childen were wide awake being entertained by a magician dressed as a clown, and their grateful parents were having a ‘quick one’ in the nearby lounge.

 Имаше също един ресторант с много скъпа атмосфера и един доста по-евтин, пълен с изгладнели пътници.

There was also a restaurant which had the air of being very expensive and a much cheaper one full of starving travellers.

 Салонът изглеждаше приятно, с големи удобни кресла, а в дъното му имаше оживен бар с постоянно звънтящи чаши.

The lounge looked pleasant with big comfortable armchairs, and at the end of it there was a lively bar clinking glasses continuously.

 „Тед, умирам от глад, може ли да отидем на тази чудна вечеря, която ми обеща?“ помоли Дейзи.

"Ted, I’m starving, can we go for that wonderful meal you promised me?" Daisy pleaded.

 В този момент лодката се люшна настрана и накара Дейзи почти да падне.

Just then the boat rocked sideways and nearly made Daisy fall over.

 „О, Тед, малко е бурно, нали.“

"Oh Ted, it’s a bit rough, isn’it."

 Но Тед не можеше да отговори. Той беше мъртвешки пребледнял мъчейки се да си поеме свеж въздух.

But Ted couldn’t reply. He was deathly pale and gasping for fresh air.

 „Тед, какво има? Нали не страдаш от морска болест?“

"Ted, whatever’s wrong? You’re not seasick, are you?"

 Дейзи никога не беше изпитвала морска болест, или дори въздушна болест, и никога не й бе хрумвало, че някой друг би могъл, или дори какво е усещането.

Daisy had never been seasick, or even airsick and it had never entered her mind anybody else could be, or even what it was like.

 „Тед, да излезем за малко навън.“

"Ted, let’s go outside for a bit."

 Дейзи му помогна да излезе от салона на свеж въздух.

Daisy helped him outside the lounge into the fresh air.

 За жалост, духаше силен вятър и те трябваше да се върнат отново вътре.

Unfortunately a very strong wind was blowing and they had to go back in again.

 „Не се тревожи за мен, Дейзи,“ Тед дишаше тежко.

"Don’t worry about me Daisy," Ted was breathing heavily.

 „Ти иди и хапни нещо. Аз ще поседя сам тук в салона.“

"You go ahead and have something. I’ll just sit here by myself in the lounge."

 „Не, Тед, ще остана с теб,“ настоя Дейзи.

"No, Ted, I’ll stay with you," insisted Daisy.

 „Не, Дейзи, наистина, предпочитам да поседя тихо тук и да не говоря с никого.“

"No Daisy, really, I’d prefer just to sit here quietly and not talk to anybody."

 „Добре, ако искаш това… Няма да се бавя.“

"All right, if that’s what you want...I won’t be long."

 Дейзи се отправи към ресторанта на самообслужване с надеждата да се върне при Тед колкото се може по-бързо, но имаше невероятна опашка.

Daisy made her way to the self-service restaurant hoping to get back to Ted as soon as possible, but there was an incredible queue.

 Въпреки това, персоналът беше ефикасен и след десет минути Дейзи вече хапваше риба треска, чипс и грах, последвани от „Спотед Дик[1] с карамел и чаша черно кафе.

However, the staff were efficient and in ten minutes Daisy was having her cod, chips and peas, followed by Spotted Dick and custard and a cup of black coffee.

 Дейзи се върна при Тед, който седеше с лице към прозореца и с яката на водоустойчивото си яке обърната нагоре.

Daisy returned to Ted who was now facing the window and had the collar of his waterproof jacket turned up.

 „Чувстваш ли се по-добре, Тед?“ Тед не се обърна.

"Feeling better, Ted?" Ted didn’t turn round.

 „Доста е горещо тук, нали?“ продължи Дейзи, събличайки топлия си шлифер.

"It’s rather hot in here now, isn’t it?" continued Daisy taking off her warm mac.

 „Тед, какво има?“

"Ted, what’s the matter?"

 Дейзи докосна рамото му, като забеляза, че не й бе отговорил.

Daisy touched his shoulder, noticing he hadn’t answered.

 „Дейзи,“  изсъска Тед с лице към прозореца, „ела и седни до мен! Не мога да се обърна.“ Щом Дейзи седна, Тед обясни: „Уилям Роулес седи в дъното на салона и пие бира!“

"Daisy," hissed Ted still facing the window, "come and sit next to me! I can’t turn round." Once Daisy was seated, Ted explained: "William Rowles is sitting at the end of the lounge having a beer!"

 Дейзи рязко пое дъх.

Daisy breathed in rapidly.

 Тя прошепна, „Имаш предвид Уилям Роулес, бруталният гангстер от Сохо! Но аз мислех, че той е в затвора.“

She whispered, "You mean William Rowles, the violent Soho gangster! But I thought he was in prison."

 „Да, беше, аз лично го тикнах там за четиринайсет години.“ Тед говореше с мъка и правеше паузи на всеки няколко секунди.

"Yes he was, I put him in prison myself for fourteen years." Ted was speaking with difficulty and paused every few seconds.

 „Преместиха го в Шотландски затвор и миналата седмица той успя да избяга! Напълнял е, но това със сигурност е той.“

"They transferred him to a Scottish prison and he managed to escape last week! He’s fatter than he was, but that’s him all right."

 Дейзи избягваше да гледа към дъното на салона.

Daisy avoided looking towards the end of the lounge.

 Тед продължи: „Не мисля, че ме е разпознал, защото вече съм без мустак, но ако ме разпознае, ще стане страшно. 

Ted continued: "I don’t think he has recognised me because I haven’t got my moustache any more but if he recognises me he could cause a lot of trouble.

 „Дейзи, той е много агресивен и вероятно е въоръжен някак.“

"Daisy, he’s very violent and could easily be armed in some way."

 „Какво ще правим, Тед?“ Дейзи се чувстваше леко уплашена.

"What shall we do, Ted?" Daisy felt a little scared by now.

 „Трябва да ми помогнеш. Не мога да се справя с тази ситуация сам. Твърде съм слаб.

"You must help me. I can’t manage the situation alone, I’m too weak.

 „Ти трябва да идеш при капитана и да му съобщиш всичко това, за да арестува Роулес. Аз ще седя тук, докато дойдат полицаите.“

"You must go to the captain, tell him about all this and get Rowles arrested. I’ll sit here until the officers arrive."

 Стараейки се да се движи без да буди подозрение, Дейзи закрачи през салона към изхода.

Daisy tried to move away inconspicuously and walked along the lounge to the exit.

 Точно в този момент трима младежи влязоха с халби бира в ръце.

Just then three young men came through the door with cans of beer in their hands.

 Внезапно корабът отново се наклони и един от младежите залитна към Дейзи неволно разливайки бира по новата й зелена копринена блуза.

Suddenly the ship lurched again and one of the young men fell against Daisy accidentally pouring beer down her new green silk blouse.

 „О, не, новата ми блуза,“ помисли Дейзи „сигурно е съсипана и сега воня на бира.“

"Oh no, my new blouse," Daisy thought "it must be ruined and I smell of beer now."

 Осъзнавайки, че би могла да привлече внимание към себе си, Дейзи бързо освободи младия мъж от отговорност, забърза по коридора към стаята на полицаите и почука на вратата.

Realising that she might be drawing attention to herself, Daisy quickly absolved the young man from his responsibility, hurried away along the corridor towards the officers’ room and knocked on the door.

 Един полицай накрая отвори вратата и се вторачи в Дейзи и нейната блуза с бирено петно.

An officer opened the door at last and stared at Daisy and her beer-stained blouse.

 „Мога ли да ви помогна, госпожице?“ Дейзи явно беше прекъснала вечерята му, тъй като той все още държеше салфетка в ръката си.

"Can I help you miss?" Daisy had clearly interrupted his evening meal as he still had a napkin in his hand.

 „Нуждаем се от помощта ви, по-точно детектив-инспектор Сингълтън се нуждае от нея.

"We need your help, that is Detective-Inspector Singleton does.

 „Има един опасен престъпник, избягал затворник, пие в салона – Уилям Роулес е името му – и…“

"There’s a dangerous criminal, an escaped convict, in the lounge having a drink - William Rowles is his name - and....."

 Полицаят можеше да надуши бирените дрехи на Дейзи и да ги изтълкува погрешно.

The officer could smell Daisy’s beery clothes and interpreted it badly.

 „Вижте, мис, защо не се върнете и не поседнете за малко.

"Look, Miss, why don’t you go back and sit down a bit.

 „На този кораб няма опасни престъпници. Явно сте заспала и сте сънувала лош сън.“

"There are no dangerous criminals on this boat. You clearly fell asleep and had a bad dream."

 „Да не сте посмял да се държите така с мен.“ Дейзи реагира гневно на снизходителния му тон.

"Don’t you dare treat me like that." Daisy angrily reacted at his patronising tone.

 „Не съм сънувала всичко това. И не съм пияна, някой ме заля с бира, докато бързах да стигна до тук.“

"I’m not dreaming it all up. I’m not drunk either, someone spilt their beer all over me while I was hurrying to get here."

 Гласът на Дейзи стана по-решителен.

Daisy’s voice became even more determined.

 „В салона има един полицай, който е извънредно болен от морска болест и той ме изпрати да доведа помощ.

"There is a police officer in the lounge who is very seasick and he sent me to get help.

 „Ако не му помогнете, самият вие ще загазите сериозно.“

"If you don’t help him, you’ll be in a lot of trouble yourself."

 Дейзи избута мъжа навътре в стаята, където още четирима полицаи вечеряха и вероятно чуха какво беше казала.

Daisy pushed her way past the man into the room where four other officers were having their meal and had probably heard what she had said.

 Преди да разберат какво всъщност се случва, Дейзи вече раздаваше нареждания:

Before they could realise what was really happening, Daisy was giving orders:

 „Елате, всички вие, трябва да арестувате избягалия затворник незабавно.“

"Come along, all of you, you have to arrest an escaped convict immediately."

 Дейзи можеше да бъде особено убедителна, ако решеше.

Daisy was very persuasive when she liked.

 Висок мъж с прошарена коса се изправи: „Аз съм капитан Грейнджър, мадам, какво казвахте?“

A tall grey-haired man got up: "I’m Captain Granger, Madam, what were you saying?"

 „Капитане, ако дойдете с мен в салона, за да се срещнете с детектив-инспектор Сингълтън, той лично ще ви каже.

"Captain, if you come with me to meet Detective-Inspector Singleton in the lounge he can tell you himself.

 „Трябва да бъдете дискретен, защото ако Роулес види лицето на приятели ми, би могъл да го разпознае, тъй като той бе този, който го арестува преди години.“

"You must be discreet because if this Rowles sees my friend’s face he might recognise him as he was the one who arrested him years ago."

 Обратно в салона Дейзи отиде при Тед и седна до него.

Back in the lounge Daisy went over to Ted and sat down next to him.

 След няколко секунди капитанът се появи, сякаш небрежно проверяваше дали всичко на Довъркрафт е наред.

After a few seconds the Captain came by as though he were casually seeing if everything was all right on the Dovercraft.

 Той се наведе към Тед, който дискретно му показа значката си, след което напусна салона.

He bent over Ted who discreetly showed him his identification and left the lounge.

 След минута един преоблечен полицай смени бармана, докато другите трима влизаха в салона през трите изхода.

After one minute an officer had changed his clothes and replaced the barman while three others were entering the lounge from the three exits.

 Дейзи даде сигнал на Тед, че мъжете са дошли и той се изправи неуверено.

Daisy signalled to Ted that the men had arrived and he got up shakily.

 Той се приближи заедно с мъжете към Роулес, който вече бе порядъчно развеселен от бирата.

He went over with the men towards Rowles, who was by now quite merry on beer.

 Роулес изобщо не разпозна Сингълтън без мустак, но се вторачи в него, сякаш не беше сигурен къде е виждал лицето му преди.

Rowles didn’t recognise Singleton at all without his moustache but stared at him as though he couldn’t quite place his face.

 „Аз съм детектив-инспектор Сингълтън и те арестувам, Уилям Роулес. Капитане, отведете го и го заключете.“

"I’m Detective-Inspector Singleton and I’m arresting you, William Rowles. Captain, take him away and lock him up."

 Роулес внезапно се изправи и плисна съдържанието на чашата си в лицето на Сингълтън, счупи чашата в ръката си,  разбивайки я в масата, за да я използва като оръжие и се насочи към изхода, където Дейзи все още седеше.

Rowles suddenly got up and threw the contents of his glass into Singleton’s face, broke the beer glass still in his hand, dashing it against a table, to use as a weapon and made towards the exit near to where Daisy was still sitting.

 Дейзи наблюдаваше всичко от разстояние.

Daisy had been watching everything from afar.

 Без да се колебае, тя взе шлифера си и блокира изхода.

Without hesitating, she picked up her mac and blocked the exit.

 Веднага щом Роулес осъзна, че Дейзи е на пътя му, той се обърна към нея и опита да тласне счупената чаша към лицето й, но Дейзи се наведе настрани и метна шлифера си на главата му.

As soon as Rowles realised Daisy was in his way he turned on her and tried to push the broken class into her face but Daisy ducked sideways and threw her mac over his head.

 Роулес се бореше да махне шлифера от себе си и да се освободи, но докато правеше това, се поряза на счупената чаша и извика от болка.

Rowles fought to get the mac off him and free himself but in doing so cut his arm with the broken glass and screamed with pain.

 Сингълтън и екипажа на кораба бързо дойдоха, успяха да избият счупената чаша от ръката му и да притиснат ръцете на престъпника зад гърба му.

Singleton and the ship’s crew quickly arrived, managed to knock the broken glass from his hand and pinned the criminal’s arms behind him.

 Вече в Калаи, Роулес бе предаден на френските власти, а Дейзи и Тед най-сетне можеха да потеглят към ваканцията си в шест сутринта.

Once in Calais, Rowles was handed over to the French authorities and Daisy and Ted were able to drive off on holiday at last at six o’clock in the morning.

 „Изглеждаш много по-добре, Тед.

"You’re looking much better, Ted.

 „Но нима винаги ли си имал трудности в прекосяването на Канала?“

"But have you always had trouble crossing the Channel?"

 „Да, правил съм го, но досега не го бях прекосявал в толкова лошо време. О, Дейзи, какво приключение.

"Yes, I have, but I’ve never crossed it in such bad weather. Oh Daisy, what an adventure.

 „Съжалявам, че все смесваме работата с удоволствието.

"I’m sorry we always get business and pleasure mixed up together.

 „Полицията ще ти бъде толкова задължена!“

"The Police Force is going to be so grateful to you!"

 „Ами, като за начало, може да ми дадат нов шлифер, тъй като моят е напълно съсипан!

"Well, to start with, they can give me a new mac, as mine is completely ruined!

 И също нова копринена блуза, моята бе опетнена по време на дълг.“

"And a new silk blouse too which was stained all in the line of duty."

 Тед беше толкова щастлив от това, че вече не страда от морска болест, че едва забелязваше, че не е спал.

Ted was so happy not to be seasick any more and hardly noticed that he hadn’t slept.

 Дейзи не беше толкова свикнала с това да губи нощната си дрямка и се унесе в сън, в който опасни животни бягаха от Ноевия ковчег.

Daisy was less used to losing a night’s sleep and drifted off into a dream where dangerous animals were escaping from an ark.

 

[1] Пудинг със сушени плодове, популярен във Великобритания. (бел. прев.)

 

VOLUNTEER A TRANSLATION USING THE TEMPLATES PROVIDED HERE!

Lonweb.org has been online since 1997 and has always managed to remain a not-for-profit website offering all its resources for free. Most Daisy Stories, Arranger Stories and Opal Stories have been translated by volunteers. Would you like to become one of them? You can start right away following a couple of very simple instructions: when translating the Daisy, Arranger or Opal Stories please use the templates provided below and fit your translation into the parallel text slots provided. After completion, please send your translation to robertocasiraghi AT elingue DOT net, it will be published in a matter of days.

DAISY STORIES TEMPLATES
The Search for Lorna
The Surprise
Daisy Macbeth
Night Watch
A Nice Little Trip
The Bookworm
The Oak
Imogen
The Mystery of
    Green Lodge

A Matter of Justice
The Wedding
Craig
The Mumbling Man
The Old Manor House
    Ghost

Amy
The Serial Killer
The Mysterious Hand
The Lost Cat
Too Many Cakes Spoil
    the Dough

The Lost Collection Box
Heatwave
The Spin Doctor
Glynn

ARRANGER STORIES TEMPLATES
The Auction
The River Mist
Halloween

OPAL STORIES TEMPLATES
Upside Down
Parallel Homes
Different Existences
East is West and West
    is East


 


 


VERSION OPTIMISED FOR MOBILE PHONES


Чудесно малко пътешествие

A nice little trip

 „Дейзи, аз съм – Тед,“ детектив-инспектор Сингълтън се обаждаше на любимия си частен детектив.

"Daisy, it’s me - Ted," Detective-Inspector Singleton was telephoning his favourite private detective.

 Те се бяха запознали по време на разследване и оттогава се срещаха, когато работата го позволеше.

They had met on a case and ever since they had been going out together, when work permitted.

 „Свободна ли си за идните няколко дни?“

"How are you fixed for the next few days?"

 Дейзи пиеше гореща чаша Овалтин, тъй като в офиса беше малко студено.

Daisy had been drinking a boiling hot mug of Ovaltine as it was still a bit chilly in the office.

 Първите цветя още не смееха да поникнат, но на небето грееше ярко слънце.

The first flowers were hesitating at coming out but there was a bright sun in the sky.

 „Ами, г-н Флуудбридж идва довечера, за да започне варосването на офиса, така че съм свободна, когато пожелаеш. Какъв е планът, Тед?“

"Well, Mr. Floodbridge is coming in tonight to start whitewashing the office, so I’m free whenever you like. What’s on, Ted?"

 „Довечера ще те водя във Франция – в Болоня, за да разгледаме забележителностите. Удобно ли е да се върнем идния вторник?“

"I’m taking you to France this very evening - to Boulogne, to see the sights. All right to come back next Tuesday?"

 „Съгласна съм.“ Мислено Дейзи вече преглеждаше гардероба си.

"That’s fine by me." Daisy was already going through her wardrobe mentally.

 „Вярвам, че в Болоня е по-топло от тук, Източна Англия.“

"I believe it’s a bit warmer in Boulogne than here in East Anglia."

 „Да, смятам, че е така“, отвърна Тед. „Да те взема от вас в седем и половина? Ще хванем нощния ферибот – Довъркрафт – и може да хапнем нещо вкусно на кораба.“

"Yes, I believe it is" replied Ted "What if I pick you up at half past seven? We’re catching the night ferry - the Dovercraft - and we can have a nice meal on the boat."

 Тед направи пауза за момент, както обикновено правеше, когато се чувстваше виновен.

Ted paused a moment as he always did when he felt guilty.

 „О, между другото, вече нямам мустак.

"Oh, by the way, I haven’t got my moustache any more.

 „Тази сутрин бързах толкова, че отрязах твърде много от едната страна и реших, че е по-добре да започна отново от нулата.“

"This morning I was in such a hurry that I cut too much off on one side and decided I’d better start again from scratch."

 „О, не, Тед! Не мога да си те представя без него! Както и да е, сега трябва вървя, защото тук имам малко за разтребване.“

"Oh no, Ted! I can’t imagine you without it! Anyway, I must go now, because I’ve got some throwing-away to do here."

 Дейзи огледа плакатите, които бе окачила на стените – от Египет и Израел – и въздъхна.

Daisy looked at the posters she had put up on the walls - of Egypt and Israel - and sighed.

 „Ще трябва да свикна да живея без тях. Толкова са окъсани и мръсни.“

"I’ll have to make do without them now. They’re so torn and dirty.

 „Но може би ще мога да взема други от пътническата агенция. Във всеки случай, ще се завърна в хубав чист офис.“

"But maybe I can get some more from the travel agency. Anyway I’ll have a nice clean office to come back to."

 Тя проведе няколко телефонни разговора с клиенти и един с г-н Флуудбридж, бояджията, за да се увери, че той има ключове за офиса.

She made a few phone calls to clients and one to Mr. Floodbridge, the whitewasher, to make sure he had the office keys.

 След това се отправи към къщи, за да си стегне багажа с парфюм Опиум, някои дрехи за средата на сезона и един топъл шлифер с вълнена подплата.

Then she made her way home to pack her bottle of Opium perfume, some mid-season clothes and a warm wool-lined raincoat.

 Дейзи беше посещавала Континента няколко пъти преди, но никога с Тед.

Daisy had been over to the Continent several times, but never with Ted.

 Тъй като се чувстваше доста изгладняла, тя си приготви сандвич със сочен домат и осолено телешко.

As she felt very peckish, she fixed herself a bumper tomato and corned beef sandwich.

 Детектив-инспектор Морис Сингълтън пристигна точно навреме за уговорката им в 7:30 ч.

Detective-Inspector Morris Singleton arrived perfectly on time for their appointment at 7.30.

 Дейзи се вгледа в Тед: „Знаеш ли, изглеждаш доста хубав без мустак, но мисля, че те харесвам повече с него.“

Daisy stared at Ted: "You know, you look quite nice without your moustache, but I think I prefer you with it."

 „Добре,“ обеща Тед, „Повече няма да го бръсна.“

"All right," promised Ted, "I won’t shave it off again."

 Докато се придвижваха към Довър с кола, започна да вали пороен дъжд.

As they made their way to Dover by car it started to rain quite heavily.

 „Надявам се, че няма да стане и ветровито,“ отбеляза Тед.

"Hope it’s not going to be windy as well," remarked Ted.

 Вече на борда, те разгледаха Довъркрафт.

Once on board they had a look round theDovercraft.

 Безмитния магазин беше тъпкан с туристи, купуващи подаръци в последната минута.

The duty-free shop was full of tourists buying last-minute presents.

 В една цветна стая, малките деца бяха разсънени забавлявани от фокусник, облечен като клоун, докато признателните им родители пийваха „едно бързо“ в близкия салон.

In a colourful room, small childen were wide awake being entertained by a magician dressed as a clown, and their grateful parents were having a ‘quick one’ in the nearby lounge.

 Имаше също един ресторант с много скъпа атмосфера и един доста по-евтин, пълен с изгладнели пътници.

There was also a restaurant which had the air of being very expensive and a much cheaper one full of starving travellers.

 Салонът изглеждаше приятно, с големи удобни кресла, а в дъното му имаше оживен бар с постоянно звънтящи чаши.

The lounge looked pleasant with big comfortable armchairs, and at the end of it there was a lively bar clinking glasses continuously.

 „Тед, умирам от глад, може ли да отидем на тази чудна вечеря, която ми обеща?“ помоли Дейзи.

"Ted, I’m starving, can we go for that wonderful meal you promised me?" Daisy pleaded.

 В този момент лодката се люшна настрана и накара Дейзи почти да падне.

Just then the boat rocked sideways and nearly made Daisy fall over.

 „О, Тед, малко е бурно, нали.“

"Oh Ted, it’s a bit rough, isn’it."

 Но Тед не можеше да отговори. Той беше мъртвешки пребледнял мъчейки се да си поеме свеж въздух.

But Ted couldn’t reply. He was deathly pale and gasping for fresh air.

 „Тед, какво има? Нали не страдаш от морска болест?“

"Ted, whatever’s wrong? You’re not seasick, are you?"

 Дейзи никога не беше изпитвала морска болест, или дори въздушна болест, и никога не й бе хрумвало, че някой друг би могъл, или дори какво е усещането.

Daisy had never been seasick, or even airsick and it had never entered her mind anybody else could be, or even what it was like.

 „Тед, да излезем за малко навън.“

"Ted, let’s go outside for a bit."

 Дейзи му помогна да излезе от салона на свеж въздух.

Daisy helped him outside the lounge into the fresh air.

 За жалост, духаше силен вятър и те трябваше да се върнат отново вътре.

Unfortunately a very strong wind was blowing and they had to go back in again.

 „Не се тревожи за мен, Дейзи,“ Тед дишаше тежко.

"Don’t worry about me Daisy," Ted was breathing heavily.

 „Ти иди и хапни нещо. Аз ще поседя сам тук в салона.“

"You go ahead and have something. I’ll just sit here by myself in the lounge."

 „Не, Тед, ще остана с теб,“ настоя Дейзи.

"No, Ted, I’ll stay with you," insisted Daisy.

 „Не, Дейзи, наистина, предпочитам да поседя тихо тук и да не говоря с никого.“

"No Daisy, really, I’d prefer just to sit here quietly and not talk to anybody."

 „Добре, ако искаш това… Няма да се бавя.“

"All right, if that’s what you want...I won’t be long."

 Дейзи се отправи към ресторанта на самообслужване с надеждата да се върне при Тед колкото се може по-бързо, но имаше невероятна опашка.

Daisy made her way to the self-service restaurant hoping to get back to Ted as soon as possible, but there was an incredible queue.

 Въпреки това, персоналът беше ефикасен и след десет минути Дейзи вече хапваше риба треска, чипс и грах, последвани от „Спотед Дик[1] с карамел и чаша черно кафе.

However, the staff were efficient and in ten minutes Daisy was having her cod, chips and peas, followed by Spotted Dick and custard and a cup of black coffee.

 Дейзи се върна при Тед, който седеше с лице към прозореца и с яката на водоустойчивото си яке обърната нагоре.

Daisy returned to Ted who was now facing the window and had the collar of his waterproof jacket turned up.

 „Чувстваш ли се по-добре, Тед?“ Тед не се обърна.

"Feeling better, Ted?" Ted didn’t turn round.

 „Доста е горещо тук, нали?“ продължи Дейзи, събличайки топлия си шлифер.

"It’s rather hot in here now, isn’t it?" continued Daisy taking off her warm mac.

 „Тед, какво има?“

"Ted, what’s the matter?"

 Дейзи докосна рамото му, като забеляза, че не й бе отговорил.

Daisy touched his shoulder, noticing he hadn’t answered.

 „Дейзи,“  изсъска Тед с лице към прозореца, „ела и седни до мен! Не мога да се обърна.“ Щом Дейзи седна, Тед обясни: „Уилям Роулес седи в дъното на салона и пие бира!“

"Daisy," hissed Ted still facing the window, "come and sit next to me! I can’t turn round." Once Daisy was seated, Ted explained: "William Rowles is sitting at the end of the lounge having a beer!"

 Дейзи рязко пое дъх.

Daisy breathed in rapidly.

 Тя прошепна, „Имаш предвид Уилям Роулес, бруталният гангстер от Сохо! Но аз мислех, че той е в затвора.“

She whispered, "You mean William Rowles, the violent Soho gangster! But I thought he was in prison."

 „Да, беше, аз лично го тикнах там за четиринайсет години.“ Тед говореше с мъка и правеше паузи на всеки няколко секунди.

"Yes he was, I put him in prison myself for fourteen years." Ted was speaking with difficulty and paused every few seconds.

 „Преместиха го в Шотландски затвор и миналата седмица той успя да избяга! Напълнял е, но това със сигурност е той.“

"They transferred him to a Scottish prison and he managed to escape last week! He’s fatter than he was, but that’s him all right."

 Дейзи избягваше да гледа към дъното на салона.

Daisy avoided looking towards the end of the lounge.

 Тед продължи: „Не мисля, че ме е разпознал, защото вече съм без мустак, но ако ме разпознае, ще стане страшно. 

Ted continued: "I don’t think he has recognised me because I haven’t got my moustache any more but if he recognises me he could cause a lot of trouble.

 „Дейзи, той е много агресивен и вероятно е въоръжен някак.“

"Daisy, he’s very violent and could easily be armed in some way."

 „Какво ще правим, Тед?“ Дейзи се чувстваше леко уплашена.

"What shall we do, Ted?" Daisy felt a little scared by now.

 „Трябва да ми помогнеш. Не мога да се справя с тази ситуация сам. Твърде съм слаб.

"You must help me. I can’t manage the situation alone, I’m too weak.

 „Ти трябва да идеш при капитана и да му съобщиш всичко това, за да арестува Роулес. Аз ще седя тук, докато дойдат полицаите.“

"You must go to the captain, tell him about all this and get Rowles arrested. I’ll sit here until the officers arrive."

 Стараейки се да се движи без да буди подозрение, Дейзи закрачи през салона към изхода.

Daisy tried to move away inconspicuously and walked along the lounge to the exit.

 Точно в този момент трима младежи влязоха с халби бира в ръце.

Just then three young men came through the door with cans of beer in their hands.

 Внезапно корабът отново се наклони и един от младежите залитна към Дейзи неволно разливайки бира по новата й зелена копринена блуза.

Suddenly the ship lurched again and one of the young men fell against Daisy accidentally pouring beer down her new green silk blouse.

 „О, не, новата ми блуза,“ помисли Дейзи „сигурно е съсипана и сега воня на бира.“

"Oh no, my new blouse," Daisy thought "it must be ruined and I smell of beer now."

 Осъзнавайки, че би могла да привлече внимание към себе си, Дейзи бързо освободи младия мъж от отговорност, забърза по коридора към стаята на полицаите и почука на вратата.

Realising that she might be drawing attention to herself, Daisy quickly absolved the young man from his responsibility, hurried away along the corridor towards the officers’ room and knocked on the door.

 Един полицай накрая отвори вратата и се вторачи в Дейзи и нейната блуза с бирено петно.

An officer opened the door at last and stared at Daisy and her beer-stained blouse.

 „Мога ли да ви помогна, госпожице?“ Дейзи явно беше прекъснала вечерята му, тъй като той все още държеше салфетка в ръката си.

"Can I help you miss?" Daisy had clearly interrupted his evening meal as he still had a napkin in his hand.

 „Нуждаем се от помощта ви, по-точно детектив-инспектор Сингълтън се нуждае от нея.

"We need your help, that is Detective-Inspector Singleton does.

 „Има един опасен престъпник, избягал затворник, пие в салона – Уилям Роулес е името му – и…“

"There’s a dangerous criminal, an escaped convict, in the lounge having a drink - William Rowles is his name - and....."

 Полицаят можеше да надуши бирените дрехи на Дейзи и да ги изтълкува погрешно.

The officer could smell Daisy’s beery clothes and interpreted it badly.

 „Вижте, мис, защо не се върнете и не поседнете за малко.

"Look, Miss, why don’t you go back and sit down a bit.

 „На този кораб няма опасни престъпници. Явно сте заспала и сте сънувала лош сън.“

"There are no dangerous criminals on this boat. You clearly fell asleep and had a bad dream."

 „Да не сте посмял да се държите така с мен.“ Дейзи реагира гневно на снизходителния му тон.

"Don’t you dare treat me like that." Daisy angrily reacted at his patronising tone.

 „Не съм сънувала всичко това. И не съм пияна, някой ме заля с бира, докато бързах да стигна до тук.“

"I’m not dreaming it all up. I’m not drunk either, someone spilt their beer all over me while I was hurrying to get here."

 Гласът на Дейзи стана по-решителен.

Daisy’s voice became even more determined.

 „В салона има един полицай, който е извънредно болен от морска болест и той ме изпрати да доведа помощ.

"There is a police officer in the lounge who is very seasick and he sent me to get help.

 „Ако не му помогнете, самият вие ще загазите сериозно.“

"If you don’t help him, you’ll be in a lot of trouble yourself."

 Дейзи избута мъжа навътре в стаята, където още четирима полицаи вечеряха и вероятно чуха какво беше казала.

Daisy pushed her way past the man into the room where four other officers were having their meal and had probably heard what she had said.

 Преди да разберат какво всъщност се случва, Дейзи вече раздаваше нареждания:

Before they could realise what was really happening, Daisy was giving orders:

 „Елате, всички вие, трябва да арестувате избягалия затворник незабавно.“

"Come along, all of you, you have to arrest an escaped convict immediately."

 Дейзи можеше да бъде особено убедителна, ако решеше.

Daisy was very persuasive when she liked.

 Висок мъж с прошарена коса се изправи: „Аз съм капитан Грейнджър, мадам, какво казвахте?“

A tall grey-haired man got up: "I’m Captain Granger, Madam, what were you saying?"

 „Капитане, ако дойдете с мен в салона, за да се срещнете с детектив-инспектор Сингълтън, той лично ще ви каже.

"Captain, if you come with me to meet Detective-Inspector Singleton in the lounge he can tell you himself.

 „Трябва да бъдете дискретен, защото ако Роулес види лицето на приятели ми, би могъл да го разпознае, тъй като той бе този, който го арестува преди години.“

"You must be discreet because if this Rowles sees my friend’s face he might recognise him as he was the one who arrested him years ago."

 Обратно в салона Дейзи отиде при Тед и седна до него.

Back in the lounge Daisy went over to Ted and sat down next to him.

 След няколко секунди капитанът се появи, сякаш небрежно проверяваше дали всичко на Довъркрафт е наред.

After a few seconds the Captain came by as though he were casually seeing if everything was all right on the Dovercraft.

 Той се наведе към Тед, който дискретно му показа значката си, след което напусна салона.

He bent over Ted who discreetly showed him his identification and left the lounge.

 След минута един преоблечен полицай смени бармана, докато другите трима влизаха в салона през трите изхода.

After one minute an officer had changed his clothes and replaced the barman while three others were entering the lounge from the three exits.

 Дейзи даде сигнал на Тед, че мъжете са дошли и той се изправи неуверено.

Daisy signalled to Ted that the men had arrived and he got up shakily.

 Той се приближи заедно с мъжете към Роулес, който вече бе порядъчно развеселен от бирата.

He went over with the men towards Rowles, who was by now quite merry on beer.

 Роулес изобщо не разпозна Сингълтън без мустак, но се вторачи в него, сякаш не беше сигурен къде е виждал лицето му преди.

Rowles didn’t recognise Singleton at all without his moustache but stared at him as though he couldn’t quite place his face.

 „Аз съм детектив-инспектор Сингълтън и те арестувам, Уилям Роулес. Капитане, отведете го и го заключете.“

"I’m Detective-Inspector Singleton and I’m arresting you, William Rowles. Captain, take him away and lock him up."

 Роулес внезапно се изправи и плисна съдържанието на чашата си в лицето на Сингълтън, счупи чашата в ръката си,  разбивайки я в масата, за да я използва като оръжие и се насочи към изхода, където Дейзи все още седеше.

Rowles suddenly got up and threw the contents of his glass into Singleton’s face, broke the beer glass still in his hand, dashing it against a table, to use as a weapon and made towards the exit near to where Daisy was still sitting.

 Дейзи наблюдаваше всичко от разстояние.

Daisy had been watching everything from afar.

 Без да се колебае, тя взе шлифера си и блокира изхода.

Without hesitating, she picked up her mac and blocked the exit.

 Веднага щом Роулес осъзна, че Дейзи е на пътя му, той се обърна към нея и опита да тласне счупената чаша към лицето й, но Дейзи се наведе настрани и метна шлифера си на главата му.

As soon as Rowles realised Daisy was in his way he turned on her and tried to push the broken class into her face but Daisy ducked sideways and threw her mac over his head.

 Роулес се бореше да махне шлифера от себе си и да се освободи, но докато правеше това, се поряза на счупената чаша и извика от болка.

Rowles fought to get the mac off him and free himself but in doing so cut his arm with the broken glass and screamed with pain.

 Сингълтън и екипажа на кораба бързо дойдоха, успяха да избият счупената чаша от ръката му и да притиснат ръцете на престъпника зад гърба му.

Singleton and the ship’s crew quickly arrived, managed to knock the broken glass from his hand and pinned the criminal’s arms behind him.

 Вече в Калаи, Роулес бе предаден на френските власти, а Дейзи и Тед най-сетне можеха да потеглят към ваканцията си в шест сутринта.

Once in Calais, Rowles was handed over to the French authorities and Daisy and Ted were able to drive off on holiday at last at six o’clock in the morning.

 „Изглеждаш много по-добре, Тед.

"You’re looking much better, Ted.

 „Но нима винаги ли си имал трудности в прекосяването на Канала?“

"But have you always had trouble crossing the Channel?"

 „Да, правил съм го, но досега не го бях прекосявал в толкова лошо време. О, Дейзи, какво приключение.

"Yes, I have, but I’ve never crossed it in such bad weather. Oh Daisy, what an adventure.

 „Съжалявам, че все смесваме работата с удоволствието.

"I’m sorry we always get business and pleasure mixed up together.

 „Полицията ще ти бъде толкова задължена!“

"The Police Force is going to be so grateful to you!"

 „Ами, като за начало, може да ми дадат нов шлифер, тъй като моят е напълно съсипан!

"Well, to start with, they can give me a new mac, as mine is completely ruined!

 И също нова копринена блуза, моята бе опетнена по време на дълг.“

"And a new silk blouse too which was stained all in the line of duty."

 Тед беше толкова щастлив от това, че вече не страда от морска болест, че едва забелязваше, че не е спал.

Ted was so happy not to be seasick any more and hardly noticed that he hadn’t slept.

 Дейзи не беше толкова свикнала с това да губи нощната си дрямка и се унесе в сън, в който опасни животни бягаха от Ноевия ковчег.

Daisy was less used to losing a night’s sleep and drifted off into a dream where dangerous animals were escaping from an ark.

[1] Пудинг със сушени плодове, популярен във Великобритания. (бел. прев.)
 

 

LONWEB.ORG is a property of Casiraghi Jones Publishing srl
Owners: Roberto Casiraghi e Crystal Jones
Address: Piazzale Cadorna 10 - 20123 Milano - Italy
Tel. +39-02-78622122 email:
P.IVA e C. FISCALE 11603360154 • REA MILANO 1478561
Other company websites: www.englishgratis.comwww.scuolitalia.com